Здравейте, приятели!
И добре дошли в стоакровата гора...
Познато ли ви е това място?
Били сте тук, нали?
Кога за последно идвахте?
Знам, беше отдавна.
Пораснахте...
Но верните ви приятели още са тук и ви чакат...
Тигът, Кенга, Ру, Бухал, Зайо, Йори, Прасчо
и разбира се
Мечо Пух
Кристофър Робин също е при нас.
Нали не помислихте, че сме го забравили.
Всички те са тук за вас.
Щом разтворите страниците на книгата и затворите очи...
"Мечо Пух" не е просто обикновена книга.
Не гледайте на нея като на детска книжка, която прашасва на рафта.
Не, "Мечо Пух" е необикновена книга, от която човек може да научи много.
На пръв поглед малки прости истини, но всъщност важни житейски уроци.
Това е книга, много специална за мен.
Свързвам я и с най-добрият ми приятел.
Приятелсвото е нещо безценно.
Истинското приятелство.
Да знаеш, че в живота си имаш хора, на които можеш винаги да разчиташ.
Да знаеш, че са до теб и в добро, и в лошо.
Мечо Пух и приятелите му са неразделни.
Подкрепят се, заедно са в трудностите и като екип преодоляват опасностите.
Смеят се, веселят се, забавляват се.
И всеки ден се впускат в ново приключение.
"- Ще бъдем ли приятели завинаги?- попита Прасчо.
- Дори и за по-дълго!- отговори Мечо Пух."
"-Пух?
- Да, Прасчо.
- Нищо, просто искам да съм сигурен, че те има, Пух!"
"Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да отидеш при тях."
"- Трябва ли ти за нещо?
- Не ми трябва- отвърна Зайо- Но винаги е полезно да знаеш къде се намира някой твой приятел и роднина- независимо дали ти трябва или не."
Всички тези цитати за приятелството са ми много любими, но има два, в които говори малкото магаренце Йори. И те са толкова искрени и истински, че човек може да се просълзи:
"Малко внимание, малко мисъл за другите- и всичко би изглеждало иначе."
"- О! Честит рожден ден, Йори.
- И на теб да е честит, Мечо Пух.
- Но аз нямам рожден ден.
- Не, ала аз имам.
- Ама ти ми каза: "И на теб да е честит..."
- Е, защо не? Ти не искаш вечно да се чувстваш нещастен на моя рожден ден, нали така?
- О, разбирам- рече Пух.
- Достатъчно зле е- занарежда Йори и едва не се разплака,- че аз самият съм нещастен- и как да не съм, като нямам нито подаръци, нито торта, нито свещи, нито пък някой изобщо ми обръща внимание, - ами и другите да са нещастни..."
Как мислите, Мечо Пух ще подсети ли приятелите си за рождения ден на Йори?
Дали ще има празненство в стоакровата гора?
Героите на А.А. Милн всеки ден изпадат в необичайни и интересни ситуации.
Но винаги са позитивни, мотивирани и не се отказват.
И макар някои от случките да изглеждат нелепи, може да открием много философски разсъждения.
"Понякога- каза Пух- най-малките неща, заемат най-голямо място в сърцето ти."
"Защото Поезията и Песничките не са неща, при които отиваш, ами те идват при теб."
"Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед.... и това са две гърненца с мед."
"Може и да ме забележат, а може и да не ме забележат- с пчелите никога не се знае."
"Понякога седя и си мисля...., а понякога просто си седя."
"- Ама, Йори- притеснено се обади Пух,- какво можем да...искам да кажа, как да... според теб, ако...
- Да- отвърна Йори.- Точно някое от тия ни трябва. Благодаря, Пух."
Според вас в каква ситуация е попаднал Йори?
Сещате ли се?
Искам и да ви попитам няколко неща.
Кой според вас е най-важния урок в книгата?
На какво най-вече ни учат Мечо Пух и приятелите му?
Кой е любимият ви герой и коя е любимата ви глава?
На мен Първа глава / в която се запознаваме с Мечо Пух и няколко пчели, а после започват историите/
Четрърта глава / в която Йори загубва опашка, а Пух намира/
И последната Десета глава / в която Кристофър Робин прави тържество в чест на Пух и си казваме довиждане/
И тук е време да обърнем внимание на приятелството между едно момче и неговото мече.
Красиво и чисто приятелство, изпълнено с игри и забава.
Слагам два откъса от последната глава:
"- Най- много от всичко на света обичам ние с Прасчо да ти дойдем на гости и ти да кажеш: "Какво ще кажете да похапнем?", а аз да ти кажа: "Е, нямам нищо против да похапнем, а ти, Прасчо?" И навън денят да е песенен и птичките да пеят.
- И аз го обичам- отвърна Кристифър Робин,- но най-обичам да правя Нищо.
- Как се прави Нищо?- попита Пух, след като дълго се чуди.
- Ами това е, когато ти дойдат гости тъкмо когато си смятал да се захванеш с това, и те попитат: "Какво правиш, Кристофър Робин?" А ти им казваш "Нищо" и после го правите Нищото.
- О, разбирам- рече Пух."
"- Пух?
- Да?- каза Пух.
- Когато аз...когато...Пух!
- Да, Кристофър Робин.
- Аз вече няма да мога да правя Нищо.
- Никога вече?
- Е, не чак толкова много. Не те оставят да го правиш.
Пух го изчака да продължи , но той отново млъкна
- Да, Кристофър Робин?- услужливо се обади Пух.
- Пух, когато аз... нали знаеш...когато аз не правя Нищо, ще идваш ли понякога тук?
- Само Аз ли?
- Да, Пух.
- Ти тук ли ще бъдеш?
- Да, Пух. Наистина. Обещавам, Пух.
- Това е хубаво- каза Пух.
- Пух, обещай ми, че няма никога да ме забравиш. Дори и когато стана на сто години.
Пух се замисли.
- Аз на колко години ще съм тогава?
- На деветдесет и девет.
Пух кимна.
- Обещавам.- рече той.
.........
И двамата тръганаха заедно. Но където и да отидат и каквото и да им се случи по пътя, там, на онова вълшебно място най-най- горе в Гората, винаги ще си играят едно малко момче и неговото Мече."
Сещате ли се как е наречено мястото и защо е вълшебно?
Според вас Кристофър Робин върна ли се някога отново там?
Ами вие?
Книгата завършва така и оставя много въпроси за размисъл.
Още ли понякога правите Нищо?
Чувствате ли се отново деца?
Безгрижни и Свободни?
Детството не е отминало.
То е във всеки един от нас и е още живо.
Само трябва да вярвате и да го пожелаете.
Старите приятели от стоакровата гора са още там и ви чакат.
За нови игри, приключения и Икспитиции.
Тичайте, смейте се и вземете и по един балон със себе си.
Защото както казва Мечо Пух:
"Никой не може да бъде тъжен, когато има балон!"
Надявам се да съм донесла усмивки!
Много се вълнувах за тази статия.
Надявам се да се е получила добре и да ви е харесала!
/А на теб, Пух, ако четеш това, ти пращам много прегръдки!
С обич, Прасчо!/
Поздрави!💖
Dreaming Butterfly
Към предишната публикация: тук
Към още публикации за книги: тук
Коментари
Публикуване на коментар