Пропускане към основното съдържание

Национален парк-музей "Самуилова крепост"

Здравейте, приятели!

Днес заедно ще се отправим към едно красиво и живописно място, намиращо се на около 20км. от град Петрич- Самуиловата крепост.

Още с влизането в самия парк се усеща едно спокойствие. Чува се шума на реката и песента на птиците. Прекрасно място за разходка и отдих.



Когато минем моста над реката, в далечината вече съзираме и  крепостта.
 Тя представлява бронзова статуя на цар Самуил в цял ръст. И две големи пана от двете му страни с релефни фигури на ослепените войници.
До паметника има и музейна експозияция с находки от археологическите разкопки на крепостта.





От там се открива невероятна гледка, коята заслужава да отделите няколко минути, за да ѝ се насладите.


А сега искам и да споделя нещо с вас.
Когато посетих това място с приятеля ми, освен интереса ни към него, търсехме и къде можем да подпечатаме картите си на "100 национални туристически обекта".
В началото на парка нямаше нито магазин, нито нещо подобно на будка, където би било възможно. Решихме, че най-вероятно е горе при крепостта и експозицията. Но там също нямаше никого. 
Беше неделя и въпреки че в пътеводителя пишеше, че парка е отворен, помислихме, че никой не е дошъл. За съжаление и това се случва понякога.
На тръгване от крепостта, група хора се снимаха на моста и нямаше как и ние да минем, затова се налагаше да изчакаме. 
Когато чакам нещо, най-често започвам да се оглеждам наоколо. С други думи- просто си се развъртам. И този мой навик в случая се оказа полезен. От дясната ни страна, съвсем близо до моста имаше нещо като будка. Когато отидохме да проверим, вътре седеше мъж, който любезно ни поздрави. Подпечата ни картите и си взехме билетчета.
Разказа ни малко за крепостта и ни подари магнитче. 
Такива неща ми напомнят, че добротата е навсякъде около нас, стига да можем да я  оценим.
Защо ви разказвам всичко това ли! 
Ще ви кажа причината.
Мъжът каза, че хората, идващи да посетят парка, дори да видят касата просто подминават и не си взимат билет.
След това ни благодари за добрата постъпка и добави, че малко хора са така съвестни.
Не, не го казвам с цел да покажа нещо.
Разбирам защо той ни го каза.
И магнитчето винаги ще ми напомня, че за всеки човек добротата има различни измерения.
Но бях изненадана.
Не смятам, че постъпката ни е добър жест. Считам я за нещо нормално.
Струва ми се редно при посещение на някаква забележителност да си вземем билет.
Сумата е символична- 1-2 лева. 
А тези места трябва да се поддържат.
Музеи, паркове, всякакви забележителности. Имаме чудесни национални богатсва.
И искаме да ги запазим, нали?
Знам, че отговорът е Да!
 Но те имат нужда от тази поддръжка. И можем да помогнем поне малко като си вземем билет.
Случвало ми се е да попадна на  много интересни места с вълнуваща история, които обаче са запуснати. 
Затова, ако решите да посетите това прекрасно място, моля ви, не подминавайте касата. 
На отиване към крепостта се пада отляво на моста, а на връщане- отдясно.
Нека запазим историята и съкровищата на България.
Най- малкото: нека постъпим правилно и бъдем добри!


Поздрави! 💖
Dreaming Butterfly

Към предишната публикация: тук
Към още публикации за пътувания: тук

Коментари

Популярни публикации от този блог

Чудеса сред природата- Монтана /част 2/

Здравейте, приятели! Днес е време заедно да продължим обиколката си из Монтана. Миналият път си направихме една  градска разходка  и разгледахме центъра. Видяхме различни забележителности, красиви паркове и даже хапнахме и по една торта. Сега обаче скачайте в някои удобни обувки, защото ни чака повече ходене. Ще посетим две места, които със сигурност си заслужава да се видят. Да си призная честно, и аз за първи път ги посещавам и ми е също толкова интересно. Да не губим повече време, тръгваме! Съвсем близо до града, зад стадиона, се намира паркът "Сините езера". Много живописно и красиво място. Има малък зоопарк, където виждаме щрауси, пауни, фазани и сиви гъски. В парка са оформени и три езерца, в които са развъдени различни риби- основно шарани и сомове. Мястото предлага и риболов, ако сте любител на това занимание. А ако не сте, може да покарате водно колело. В езерцата плуват и патетата на които можем да се порадваме. Ако ги съзерцаваме ...

Качество и стил с бижутата на Nomination

Здравейте, приятели! Днес ще си говорим за нещо много интересно свързано със стила. Какво ни отличава от останалите? Кой е акцентът в нашата визия, който никога няма да остане незабелязан? Точно така- бижуто! Правилно подбраните бижута правят всяка визия да изглежда по-стилна и завършена. Едни малки съкровища, с които можем да изразим себе си по много специфичен начин. Аз харесвам бижута, които носят послание! В които всеки детайл е изпипан до последно. Които правят впечатление от пръв поглед! Затова избирам бижутата на Nomination ! Качество, красота и класа в едно! Преди около 4-5 години се запознах с марката за първи път и бях очарована. Тогава избрах да заложа на техните гривни с елементи и съм много доволна от избора си. Към днешна дата гривната ми е почти изцяло запълнена. Всеки елемент представя част от моята личност и характер. От тогава, когато търся подарък за някого, независимо мъж или жена, често се обръщам към Nomination . ...

Изящно стъкло и фина дантела

Здравейте, приятели! Нашето пътешествие продължава. Все още сме в приказна Венеция, но днес се насочваме към едно място, където времето е спряло, а залеза - вълшебен! Лагуната Ще посетим два  красиви острова и ще разберем какво ги прави така очарователни, неповторими и примамливи.   Качваме се на корабчето и се отправяме към нашата първа спирка-остров Мурано. Мурано е определян като "най-малко красивият остров" в Лагуната. Моето мнение не съвпада и затова ще се опитам да ви пренеса в атмосферата на острова и емоцията, която остави в мен. Още стъпвайки на брега се чувства спокойствие, усещането за безвремие завладява. Притегля те и поемаш бавно по китните улички, наслаждавайки се на слънчевите лъчи, плуващите патета и леко унасяшият жужащ звук, идващ от короните на дърветата. Мурано е известен със стъкларското си изкуство. В далечното минало е бил рибарско селище, в което добивали сол. Докато през 1291г. във Венеция се забранява производството на стъкло, поради честите пожари ...