За важното в живота

Здравейте, приятели!

Кои за вас са важните неща в живота?

Обръщате ли им достатъчно внимание?

Отделяте ли достатъчно от времето си за тях?

Или реалността е друга?

"Не е трудно да видиш как днешният свят- въпреки своята красота и величие, въпреки постиженията на науката и технологиите, въпреки наличието на търсените и изобилни материални блага- е жаден за повече истина, повече обич, повече радост."

Оставям тази мисъл тук и задавам въпрос:

Сега мислите ли, че наистина знаем кое е важно в живота?

Кое ни кара да се чувстваме щастливи?

"Повече истина, повече обич, повече радост."

Какво означава това?

Слагам още един цитат:

" Обществото, в което живеем, почива върху егоизма. Социолозите наричат това индивидуализъм, но съществува къде по-проста дума: ние живеем в общество на самотата."

Време е да започнем да си отговаряме на горните въпроси.

Много хора казват, че най-важните неща за тях са семейството, приятелите или децата.

Друга част твърдят, че това е кариерата и личното им развитие.

Трети, че най- много ценят здравето- тяхното и на близките им.

Четвърти отговарят любовта и хубавите спомени.

И т.н. и т.н.

Нека помислим малко. Не сте ли се замисляли, че всеки цени най-много това, което му липсва. 

И на което сам осъзнава, че не обръща достатъчно внимание.

Защо не отделяме повече време за нещата, които твърдим, че най-много ни интересуват?

Живеем в материален свят. На пръв поглед човек едва ли намира това за проблем. Но нека погледнем от друг ъгъл.

Давам най-обикновен пример:

Родители, които не успяват да отделят нужното време за децата си ги затрупват с играчки като компенсация. Всяко дете се радва на подаръци, но по-голяма радост би му донесло времето прекарано с мама и татко.

Не си мислете, че то не разбира и не усеща това, напротив.

Това влияе и на неговото бъдещо развитие, не го забравяйте.

Още един пример- за любовта.

Нормално ли е според вас в любовта да се търси изгодата?

Мисля, че не. Тези две неща нямат връзка. Но хората въпреки това ги обвързават. А това е  наистина тъжно...

Да поговорим малко за технологиите. Отново на пръв поглед няма нищо лошо в тях. Но някой забелязва ли как отдалечават хората?

Те са от полза за много неща: по-бърза комуникация, лесно намиране на дадена информация, но не ми харесва да се събера с приятели и всички да са забили глави в телефоните си.

Има и по-възрастни хора, които правят същото. Двойки, които седят заедно на вечеря и си цъкат. 

Къде отидоха разговорите? Смеха? Това някъде ми се губи. Да не би всеки ден да се събираме с тези хора, че да си позволим вместо да си говорим да се занимаваме с телефона си? Или може би ще живеем вечно и тези хора ще са все до нас? Едва ли.

В това общество на самота намирам още един проблем. Израза: аз искам!

Чувам го постоянно.

Какво значи това?

Аз искам!

Искам дадено нещо. 

Искам еди каква си заплата.

Искам еди каква си вещ.

Но Аз искам!

Да кажем, че човек иска нещо нематериално.

Аз искам щастие!

Разбиранията за щастие са много, отделно друг път ще говорим за това.

Сега нека видим проблема в това изречение. Има една мисъл, която прекрасно го описва:

"Един човек казал на Буда: Аз искам щастие. Буда му отговорил: махни "Аз"- това е егото. После махни "искам"- това е желанието. Виж как накрая оставаш само с "щастие".

Няма лошо в това да искате нещо. Но не бързайте. Вървете по пътя си и в най-подходящия момент то ще дойде при вас и ще го получите.

Ще го усетите, ще го видите...

Все пак животът е рисуване на картина, а не трупане на сума!

Май нещата могат да стоят и по друг начин, нали?

Просто трябва действие в тази посока.

Хайде да видим!

• Ако казваш, че семейството и приятелите ти са най-важни за теб, отдели им време. Обади им се. Съберете се. Говорете си, разказвайте си истории, оставете телефоните някъде в страни. И наистина си прекарайте добре. 
• Обърни внимание на децата си. Прекарай повече време с тях. Играйте си, разходете се, забавлявайте се- нека се чувстват обичани.

Има една притча, която прочетох в книгата "Скритият дар", за която ще си говорим съвсем скоро. Това е цитата, който искам да споделя с вас тук:

"Всеки от нас притежава по една златна кутийка с целувки, подарена му от децата, семесйството или приятелите. На този свят няма по-ценна собственост от нея."

• Ако пък твърдиш, че за теб е важна кариерата и личното ти развитие, не се оплаквай от заплатата си, от работата, от сегашното си положение, а се стреми да си по-добър и бавно се изкачвай нагоре по стълбата.

   Не позволявай някой да ти казва, че има по-важни неща. Щом това е твоята цел, преследвай я. Но въпреки това помни, че хубавата кариера не е повод да пренебрегваш хората около теб, защото най-хубавта част от живота ти ще бъдат малките, неописуеми моменти, които прекарваш усмихнат с някого, който има значение за теб...  

Не се вглъбявай толкова, че да се превърнеш в поредния самотник.

• Ако ли искаш да си здрав, промени начина си на живот. По-малко стрес, повече време навън. Зависи, за всеки е индивидуално. Възрастта също е от значение. Но тялото ни подсказва само от какво има нужда, за да е здраво. Обърни внимание.

• А ако любовта е на първо място в живота ти, отдай ѝ повече от времето си. Прекарвай време с любимия човек. Не мисли какво може да ти даде, а какво можете да постигнете заедно. Истинската сладост на любовта е отразена в най-малките неща, на пръв поглед много прости, на същевременно необикновени и значими.

Бъдете благодарни за дадената ви възможност да имате тези неща. 

Радвайте се на истински важното, сграбчете го и не позвалявайте да ви бъде отнето!

Защото когато не изпитваме благодарност и не обръщаме внимание, живота ни отнема неща, които чак тогава осъзнаваме колко важни са били наистина.

Превърнете всичко, което казвате, че е важно за вас в наистина важно, на което отделяте по-голяма част от времето си.

 Поздрави!💖
Dreaming Butterfly 

Към предишната публикация:тук

Към още неща от "За душата":тук