Здравейте, приятели!
Днес отново ще си говорим за литература и за една много интересна книга:
"Портокаловото момиче" от Юстайн Гордер.
Това е една книга, която ми е трудно да опиша.
Не знам дали е философска...
Не знам дали е книга за първата любов...
Или е едно писмо, един обикновен разказ...
Но знам едно- в тази книга всеки може да види себе си.
Това е книга за хора от всяка възраст.
Книга-огледало.
В нея всеки ще срещне трепета и красотата на първото влюбване.
Надеждата...
Надеждата за чиста, истинска, безкрайна любов.
Ще осъзнае колко голяма е Вселената.
Вие мислите ли си понякога за нея?
Или може би понякога си мислите за "Хъбъл"?
Или може би понякога си мислите за "Хъбъл"?
Човек трябва да се радва на всеки един миг.
Защото "светът е чудна приказка, чиито превъзходно тайнствени правила трябва да разгадаваш и да спазваш."
"Портокаловото момиче" е история за това колко е важно да мечтаеш.
Една история за обичта и колко много сме способни да обичаме.
История за едни син, опознал баща си с помощта на "разпечатано писмо и файл в "античен" вече компютър".
История, съдържаща много въпроси.
Баща пита сина си:
"Какво би избрал, ако можеш да избираш? Би ли се решил да живееш за един- единствен кратък миг на Земята и само броени години след това да бъдеш изтръгнат от всичко и никога повече да не се завърнеш? Или просто би благодарил и отказал?
А вие?
Красив разказ, който завладява.
Който те подтиква да ЖИВЕЕШ и да тичаш по улиците в търсене на своето Портокалово момиче.
Или момче.
Или момче.
Разказ "за важността да можеш да откриваш и правилно да разчиташ следите и за миговете, когато сякаш се намираш в самия извор на ВРЕМЕТО".
Разказ за ИЗБОРА.
За "магията да си роден и да живееш".
Защото "самото съществуване на света показва, че граници за немислимото няма".
Любими цитати:
"Не си ѝ помисляй да казваш, че природата не е чудо на чудесата. И че светът не е приказка. Всеки, който е останал сляп за това, проглежда за него малко преди приказката да свърши. Тогава получава последен шанс да махне капаците от очите си, последна възможност да ги разтрие от учудване, последен опит да се отдаде на чудото, с което ще си вземе сбогом и ще го напусне."
"-Колко дълго можеш да чакаш?
- Мога да чакам, докато сърцето ми остане без капка кръв.
- А колко дълго е това?
- Може би само пет минути."
"Всеки от хората на този площад бе живо сандъче със съкровища, пълно с мисли и спомени, мечти и копнежи."
"Ако двама души не правят почти нищо друго, освен да се търсят, нищо чудно да се срещнат съвсем случайно."
"Нима светът сам по себе си не е вълшебна приказка?"
Вие какво мислите?
Поздрави! 💖
Коментари
Публикуване на коментар