Здравейте, приятели!
Днес ще поговорим за книгата "Скритият дар" на Джериес Авад.
Подзаглавието на книгата е "101 притчи за истински ценното в живота".
Кое за вас е истински ценното в живота?
Много хора пренебрегват такъв тип книги, защото мислят, че те няма на какво да ги научат. Че те това си го знаят.
Вярно е!
Всеки от нас знае тези неща, но много често ги забравя.
За това "забравяне" голямо влияние оказват напрегнатото ежедневие, стреса, проблемите, многото ангажименти...
И човек се отклонявя..
Забравя да се вгледа в малкото хубаво, в добрата страна на ситуацията.
Забравя да търси необикновеното в обикновените неща.
Забравя да обърне внимание на любимите хора.
Забравя да благодари.
Забравя да бъде щастлив.
Смятам, че на всеки се е случвало да има лош ден, да се прибере у дома, да не му се говори и накрая да си каже :'Какъв скапан ден. Какъв скапан живот. Нищо не върви."
И повечето хора смятат, че нещо трябва да се случи, за да промени положението. Че някой трявба да дойде и да оправи нещата.
И така отново всичко ще е наред, ще сме усмихнати и щастливи.
Не става така!
Ние сами първо трябва да си помогнем. Не ни е нужно нищо извън нас самите.
Отговаряме за емоциите и реакциите си.
И ние избираме дали да се съсредоточим върху неприятните неща или да насочим мислите си към положителните.
Няма как всичко да е перфектно.
Но можем да си създаваме малки перфектни моменти всеки ден.
Някои ще кажат, че това не е възможно.
Аз пък казвам, че е!
Просто трябва да изберем да бъде така и сами да управляваме нашето щастие.
Затова и мился, че всеки понякога има нужда да прочете книга като "Скритият дар".
За да си припомни всичко това и да достигне до себе си отново.
Всеки има нужда да вижда позитивни неща, каквито и да са те. Цитати, мисли, текстови съобщения или късметчета от кафе даже.
Нещо, което да го накара да се усмихне и да се замисли.
Нещо, което да му напомни, че хората изначално са добри и да повярва.
Да повярва в силата на доброто!
Искам да споделя с вас няколко цитата от книгата.
Много вдъхновяващи! Много мотивиращи!
"Нарани ли ни някой, най-добре да го запишем върху пясък, за да могат ветровете на прошката да го заличат. Но ако някой ни направи добро, трябва да го увековечим върху камък, за да устои на поривите на всеки вятър."
Не бива да забравяме да даваме прошка. Както на другите, така и на нас самите. Защото понякога и сами се раняваме. И да помним всяка добра дума и постъпка. Това е безценен дар!
"Много пъти онова, което ни изглежда като лош късмет, се оказва скрит дар."
Замисляли ли сте се върху това? Забелязвали ли сте го?
"Ценете всеки миг от живота си. Ценете го още повече, ако го прекарвате с някой важен за вас човек, достатъчно важен, за да му отделите част от времето си."
Времето не чака. Всеки си казва: "Има време./ И за това ще намеря време./ Ще се видя с (роднина, приятел, близък) друг път, като остане повече време."
Или "Ще спортувам/ практикувам хоби/ пътувам/ чета/ когато ми се освободи време."
Представете си времето като голям пясъчен часовник. Пясъкът изтича, часовникът не може да се обърне. Ако ние сами не си освободим време, няма как да стане, друг няма да го направи вместо нас.
Хубаво е да си извадим няколко приоритетни неща, за които да знаем, че винаги трябва да намираме време и на които да казваме ДА.
Защото пясъкът тече и няма да спре, за да ни изчака.
"Само Времето е в състояние да разбере колко ценна е Любовта."
"Бъди благодарен за това, което имаш."
Бъдете благодарни и за малкото. Даже за нещата, които ви се струват маловажни. За нещата, които мислите, че винаги ще имате и сте свикнали с тях. Благодарността е от основно значение.
"Всеки от нас притежава по една златна кутия с целувки, подарена му от децата, семейството или приятелите. На този свят няма по-ценна собственост от нея."
"Никога не позволявай свещта на надеждата да угасне."
"Истината обаче е, че няма по-подходящ момент да сме щастливи от сега. Кога, ако не сега? Животът винаги ще бъде пълен с препядствия. Най-добре е да приемем това и да сме щастливи въпреки всичко. Защото щастието е най-важното."
"Ценете всеки момент от живота си, ценете го, когато имате да себе си любим човек и помнете, че този момент няма да трае вечно."
Имам няколко любими глави от книгата:
Морската звезда
Ехото
Големите камъни
Двата вълка
Бяхте ли в банката?
Морков, яйце или зрънце кафе?
Магарето в кладенеца
Разговор с Бог
Пилето
Прозорците на болницата
Задоволство
Кутия, пълна с целувки
Подаръкът
Престани да чакаш, щастието е сега
Гневът на съпругата
Да чуеш шепота или да чакаш тухлата?
Тежката чаша
Четирите жени
Всъщност няма притча, която да не ми е харесала.
Но тези ме докоснаха най- силно.
Умишлено накрая сложих "Четирите жени".
Това е притча, която всеки трябва да прочете. Не съм вадила цитат от нея. Смисълът е между редовете ѝ. Урокът не е поднесен на готово. Но остава трайно в паметта.
Тези 101 притчи, съдържат всичко, което не бива да забравяме и е хубаво да си припомняме.
Чела съм и други подобни книги, но споделям тази с вас, защото остави най-ярък отпечатък в съзнанието ми и ви я препоръчвам.
За повече усмивки, за повече оптимизъм, за повече щастие..
И докато четете, наистина се замислете.
И си задавайте въпроси. Какви- това ще разберете сами.
Поздрави! 💖
Dreaming Butterfly
Към предишната публикация: тук
Към още публикации за книги: тук
Коментари
Публикуване на коментар