Здравейте, приятели!
Времето е топло и слънчево.
И с вас ще си направим една малка разходка в зоопарка.
Били ли сте и преди в софийската зоологическа градина?
Като малка често прекарвах уикендите тук.
Много обичах да идвам с родителите ми, да ям пуканки или сладолед и да се разхождаме.
След това попрестанах да посещавам мястото, мислех, че съм голяма за зоопарка.
Но от 3 години насам, всяка пролет и лято, с удоволствие прекарвам по някой почивен ден в разходка тук.
Мисля, че когато си тийнейджър не можеш да оцениш някои неща. Мислиш си, че си пораснал за тях. А после изведнъж разбираш, че не е така. И искаш да се върнеш. Разбираш колко ценни са тези спомени. И преоткриваш детското в себе си. И хоп, пак започваш да се забавляваш, да се раздваш, да цениш...
Да ядеш пуканки, докато се разхождаш с балон в ръка в зоопарка.
Софийският зоопарк е една от атракциите на София и е сред "100-те национални туристически обекта".
Всяка година хиляди хора идват с децата, семействата и приятелите си да се разходят и да се порадват на животните. А броят им продължава да расте.
Време е и нашата разходка да започне!
Това и добрият ни приятел, зебрата Ендо. Обичам да прекарвам време при него.
Всичко наоколо е зелено и свежо. Чува се детски смях. Никой не бърза. Приятно и лежерно прекарване на време. А от някъде мирише на пуканки и понички.
Усещате ли?
Разбира се си имам и любимец в зоопарка. И това е слоницата Артайда. Тя вече е на 55 години, но още е все така красива. Най- много време в зоопарка отделям на нея и на маймунките.
В момента сектора за примати е в ремонт, обновяват го и го разширяват, но ето снимка от миналата година на един сладур, който явно много обича плодове.
А ето и носорога, както и още няколко интересни представители на животинския свят:
Тези приятелчета са дългоноси мечета. Много са забавни и е истинско удоволствие да ги гледаш как си играят и се крият.
А това са сурикатите. Докато ги наблюдавах едно детенце каза на майка си: "Мамо, мамо, виж, това е Тимон! А къде е Пумба?"
Явно много харесва "Цар Лъв".
И с майка му тръгнаха да потърсят и Пумба. Нямаше как иначе.
Според вас, дали това е той?
А при рибите, друго дете се обърна към майка си: "Мамо, тази рибка прилича на Немо."
А майка му отвърна: "Това е Немо!"
А аз открих и Дори, само че жълта.
Вие харесвате ли филмчето "Търсенето на Немо"?
Аз много!
Близо до рибите са и големите котки.
А отвън една малка костенурка спокойно похапва тревичка.
Стигаме и до понитата, при които е пълно с деца, които им се радват и се опитват да ги погалят.
Много впечатляващи са щраусите и пеликана.
Щом го видя, винаги се сещам за историята за "Пеликана Пери и голямата му човка".
Трак- трак, той спасява малките лъвчета от пожара в гората, като пълни човката си с вода и го потушава.
Като дете, по едно нещо познавах, че пристигаме в зоопарка- клетката на орела и лешояда.
Виждах я още преди да сляза от колата.
Когато чуя "зоопарка", в главата ми първо изплува тя.
Винаги съм я смятала за някак величествена.
Накрая се отбиваме и при мечетата. Също любим сектор.
Все още ги наблюдавам с огромно любопитство.
Особено ако скочат да плуват.
И кажете ми, как да не се усмихне човек, като го види!
Така приключва и нашата разходка в зоологическата градина и за финал искам да кажа няколко неща.
Нямаше как да снимам и да кача снимки на всички животни. Те са наистина много и всички са прекрасни и заслужават да им се обърне внимание.
Знам, че има и много хора, които не харесват зоопарка, защото животните са затворени.
Но мястото има и много положителни страни.
Една от основните цели на съвременните зоопаркове е да се размножават ценни и редки видове животни. А Софийският зоопарк участва в Европейската програма за застрашени видове- за египетски лешояд, ягуар, персийски леопард и антилопа адакс.
Освен това, това е едно място на което децата научават нови и полезни неща за животните. Докато се разхождате сами ще видите колко въпроси задават на родители си и с какъв интерес обикалят и наблюдават. Има и много развлечения за тях, също свързани с опознаването на животинския свят.
Подобряват се и се реновират различни неща.
Хората там се грижат добре за животните. Някои от тях имат специален режим на хранене, който стриктно се спазва. Посетителите не бива да им хвърлят всякаква храна, ако искат животните да са здрави.
Един от работниците / визирам хората, грижещи се за животните/, помогна на малко хипопотамче, да се върне при майка си, защото се беше отдалечило от нея.
Не знам, може да има и места, на които не се отнасят правилно с животните, но тук по мои наблюдения не е така.
Зоопарка може да има минуси, но има и много плюсове.
Разбира се, всеки има мнение и лична преценка.
А за мен той е едно любимо място от детството, което много обичам и ще продължа да посещавам.
Надявам се тази малка разходка да ви е харесала, да сте се насладили и може би да сте прочели и нещо полезно!
Поздрави! 💖
Dreaming Butterfly
Към предишната публикация: тук
Към още публикации за интересни места и пътувания: тук
Коментари
Публикуване на коментар