Пропускане към основното съдържание

Слънчева разходка в зоопарка

Здравейте, приятели!

Времето е топло и слънчево.
И с вас ще си направим една малка разходка в зоопарка.

Били ли сте и преди в софийската зоологическа градина?
Като малка често прекарвах уикендите тук.
Много обичах да идвам с родителите ми, да ям пуканки или сладолед и да се разхождаме.

След това попрестанах да посещавам мястото, мислех, че съм голяма за зоопарка.
Но от 3 години насам, всяка пролет и лято, с удоволствие прекарвам по някой почивен ден в разходка тук.

Мисля, че когато си тийнейджър не можеш да оцениш някои неща. Мислиш си, че си пораснал за тях. А после изведнъж разбираш, че не е така. И искаш да се върнеш. Разбираш колко ценни са тези спомени. И преоткриваш детското в себе си. И хоп, пак започваш да се забавляваш, да се раздваш, да цениш...
Да ядеш пуканки, докато се разхождаш с балон в ръка в зоопарка.

Софийският зоопарк е една от атракциите на София и е сред "100-те национални туристически обекта".
Всяка година хиляди хора идват с децата, семействата и приятелите си да се разходят и да се порадват на животните. А броят им продължава да расте.

Време е и нашата разходка да започне!






Това и добрият ни приятел, зебрата Ендо. Обичам да прекарвам време при него.



Всичко наоколо е зелено и свежо. Чува се детски смях. Никой не бърза. Приятно и лежерно прекарване на време. А от някъде мирише на пуканки и понички.
Усещате ли?



Разбира се си имам и любимец в зоопарка. И това е слоницата Артайда. Тя вече е на 55 години, но още е все така красива. Най- много време в зоопарка отделям на нея и на маймунките.



В момента сектора за примати е в ремонт, обновяват го и го разширяват, но ето снимка от миналата година на един сладур, който явно много обича плодове.


А ето и носорога, както и още няколко интересни представители на животинския свят:


Тези приятелчета са дългоноси мечета. Много са забавни и е истинско удоволствие да ги гледаш как си играят и се крият.


А това са сурикатите. Докато ги наблюдавах едно детенце каза на майка си: "Мамо, мамо, виж, това е Тимон! А къде е Пумба?"
Явно много харесва "Цар Лъв".
И с майка му тръгнаха да потърсят и Пумба. Нямаше как иначе.




Според вас, дали това е той?


А при рибите, друго дете се обърна към майка си: "Мамо, тази рибка прилича на Немо." 
А майка му отвърна: "Това е Немо!"
А аз открих и Дори, само че жълта.
Вие харесвате ли филмчето "Търсенето на Немо"?
Аз много!



Близо до рибите са и големите котки.


А отвън една малка костенурка спокойно похапва тревичка.


Стигаме и до понитата, при които е пълно с деца, които им се радват и се опитват да ги погалят.


Много впечатляващи са щраусите и пеликана.


Щом го видя, винаги се сещам за историята за "Пеликана Пери и голямата му човка".
Трак- трак, той спасява малките лъвчета от пожара в гората, като пълни човката си с вода и го потушава.


Като дете, по едно нещо познавах, че пристигаме в зоопарка- клетката на орела и лешояда.
Виждах я още преди да сляза от колата.
Когато чуя "зоопарка", в главата ми първо изплува тя.
Винаги съм я смятала за някак величествена.


Накрая се отбиваме и при мечетата. Също любим сектор. 
Все още ги наблюдавам с огромно любопитство.
Особено ако скочат да плуват.



 И кажете ми, как да не се усмихне човек, като го види!


Така приключва и нашата разходка в зоологическата градина и за финал искам да кажа няколко неща.
Нямаше как да снимам и да кача снимки на всички животни. Те са наистина много и всички са прекрасни и заслужават да им се обърне внимание.
Знам, че има и много хора, които не харесват зоопарка, защото животните са затворени.
Но мястото има и много положителни страни.
Една от основните цели на съвременните зоопаркове е да се размножават ценни и редки видове животни. А Софийският зоопарк участва в Европейската програма за застрашени видове- за египетски лешояд, ягуар, персийски леопард и антилопа адакс.
Освен това, това е едно място на което децата научават нови и полезни неща за животните. Докато се разхождате сами ще видите колко въпроси задават на родители си и с какъв интерес обикалят и наблюдават. Има и много развлечения за тях, също свързани с опознаването на животинския свят.
Подобряват се и се реновират различни неща.
Хората там се грижат добре за животните. Някои от тях имат специален режим на хранене, който стриктно се спазва. Посетителите не бива да им хвърлят всякаква храна, ако искат животните да са здрави.
Един от работниците  / визирам хората, грижещи се за животните/, помогна на малко хипопотамче, да се върне при майка си, защото се беше отдалечило от нея.
Не знам, може да има и места, на които не се отнасят правилно с животните, но тук по мои наблюдения не е така.
Зоопарка може да има минуси, но има и много плюсове.
Разбира се, всеки има мнение и лична преценка.

А за мен той е едно любимо място от детството, което много обичам и ще продължа да посещавам.


Надявам се тази малка разходка да ви е харесала, да сте се насладили и може би да сте прочели и нещо полезно!

Поздрави! 💖
Dreaming Butterfly


Към предишната публикация: тук
Към още публикации за интересни места и пътувания: тук



Коментари

Популярни публикации от този блог

Чудеса сред природата- Монтана /част 2/

Здравейте, приятели! Днес е време заедно да продължим обиколката си из Монтана. Миналият път си направихме една  градска разходка  и разгледахме центъра. Видяхме различни забележителности, красиви паркове и даже хапнахме и по една торта. Сега обаче скачайте в някои удобни обувки, защото ни чака повече ходене. Ще посетим две места, които със сигурност си заслужава да се видят. Да си призная честно, и аз за първи път ги посещавам и ми е също толкова интересно. Да не губим повече време, тръгваме! Съвсем близо до града, зад стадиона, се намира паркът "Сините езера". Много живописно и красиво място. Има малък зоопарк, където виждаме щрауси, пауни, фазани и сиви гъски. В парка са оформени и три езерца, в които са развъдени различни риби- основно шарани и сомове. Мястото предлага и риболов, ако сте любител на това занимание. А ако не сте, може да покарате водно колело. В езерцата плуват и патетата на които можем да се порадваме. Ако ги съзерцаваме ...

Качество и стил с бижутата на Nomination

Здравейте, приятели! Днес ще си говорим за нещо много интересно свързано със стила. Какво ни отличава от останалите? Кой е акцентът в нашата визия, който никога няма да остане незабелязан? Точно така- бижуто! Правилно подбраните бижута правят всяка визия да изглежда по-стилна и завършена. Едни малки съкровища, с които можем да изразим себе си по много специфичен начин. Аз харесвам бижута, които носят послание! В които всеки детайл е изпипан до последно. Които правят впечатление от пръв поглед! Затова избирам бижутата на Nomination ! Качество, красота и класа в едно! Преди около 4-5 години се запознах с марката за първи път и бях очарована. Тогава избрах да заложа на техните гривни с елементи и съм много доволна от избора си. Към днешна дата гривната ми е почти изцяло запълнена. Всеки елемент представя част от моята личност и характер. От тогава, когато търся подарък за някого, независимо мъж или жена, често се обръщам към Nomination . ...

Изящно стъкло и фина дантела

Здравейте, приятели! Нашето пътешествие продължава. Все още сме в приказна Венеция, но днес се насочваме към едно място, където времето е спряло, а залеза - вълшебен! Лагуната Ще посетим два  красиви острова и ще разберем какво ги прави така очарователни, неповторими и примамливи.   Качваме се на корабчето и се отправяме към нашата първа спирка-остров Мурано. Мурано е определян като "най-малко красивият остров" в Лагуната. Моето мнение не съвпада и затова ще се опитам да ви пренеса в атмосферата на острова и емоцията, която остави в мен. Още стъпвайки на брега се чувства спокойствие, усещането за безвремие завладява. Притегля те и поемаш бавно по китните улички, наслаждавайки се на слънчевите лъчи, плуващите патета и леко унасяшият жужащ звук, идващ от короните на дърветата. Мурано е известен със стъкларското си изкуство. В далечното минало е бил рибарско селище, в което добивали сол. Докато през 1291г. във Венеция се забранява производството на стъкло, поради честите пожари ...