Здравейте, приятели!
Добре дошли в романтична Верона.
Пленителен и изтънчен италиански град, в който зад всеки ъгъл се крие вълшебство.
Приказни гледки, красиви улици, цветни тераси, архитектура и изкуство, вкусна храна...
Ще се насладим на всичко това, а накрая ще посетим и едно "тайнствено" място.
Но всичко по реда си. Започваме нашата обиколка от площад Бра.
Красивите фонтани и зеленината в градинката на площада малко по малко разкриват пред очите ни една от най-емблематичните за града сгради - Арената.
Тя е третият по големина амфитеатър в римския свят. Завършена е през 30г.сл.Хр. и до ден днешен е в изключително добре запазено състояние.
Влизаме, за да разгледаме отвътре.
/от тук можем да си закупим и пропуск Verona Card, предоставящ ни безплатно влизане в част от забележителностите в града (музеи, галерии, църкви) или намаление на входните билети/
Минаваме през тъмните коридори и червени кадифени завеси, за да се изкачим до редовете с каменни седалки, побиращи 20 000 души. Колкото по-нагоре се изкачваме, толкова по-хубава и обширна става гледката към града и вътрешността на Арената.
В момента, тук се провежда прочутия летен оперен фестивал на Верона.
Следващата ни спирка е Касталвекио - красив замък на брега на река Адидже, съхраняващ основната художествена колекция на Верона.
Строителството му започва през 1354г. от Кангранде II.
Галерията е отворена през 1925г. и се състои от 27 зали. Тя е една от най-значимите в Северна Италия, събираща в себе си от римски останки до ренесансови картини.
Едни от най-значимите художествени произведения, помещаващи се в нея са "Светото семейство", "Богородица с пъдпъдък", както и някои творби на Джовани Белини.
От скулпторите, най-разпознаваемата творба е статуята на ездач с кон, преместена тук от гробницата на Кангранде.
А в любима картина за мен се превърна "Contesa tra le Muse e le Pieridi".
Продължаваме нашата разходка из големите и малки улички на града.
Докато пред нас не се изправя величествената Катедрала.
Започната е през 1120г., а фасадата ѝ е от rosso di Verona /камък с розов оттенък, придаващ на много веронски сгради топлота и оцветен в розово външен вид/.
Измежду резбите при Западния вход могат да бъдат разпознати статуите на Роланд и Оливер /пълководци на Карл Велики/.
А най-забалежителната творба в Катедралата е картината "Успение Богородично" на Тициан.
Катедралния комплекс включва също и входа към "Св.Йоан в баптистерия" и "Св.Елена".
Църквата "Св.Елена" до голяма степен е запазила ранната си средновековна структура и е само частично модифицирана през 12в. и по-късно, в модерно време.
Реставрациите по нея от 60-те години на 20в. са изкарали на яве останки от някога съществувала християнска базилика.
Бронзовата скулптура на върховния поет Данте Алигери, поставена пред входа на църквата, е в чест на 700-годишнина от смъртта му.
Отстрани на Катедралата, на няколко крачки от "Св.Елена", един "таен" пасаж води до неверояно красив манастир в романски стил, построен върху останките на базилика от 5в.
На площад "Дуомо"се намира също и Библиотеката /Biblioteca Capitolare/ - позната като най-старата работеща библиотека в света и международно известна със своите антични и ценни ръкописи.
Измежду тях са "Riddel of Verona", считана за родоначалник на италианския език.
"Reterian Iconography"-първото графично представяне на града и "Istitutiones of Gaius"-единствения останал текст в света от Класическия римски закон, който е почти пълен.
Библиотеката е малка, тиха и спокойна, а вътре ни посрещат усмихнати мъж и жена, готови да разкажат повече на всеки, носещ обичта към книгите и литературата в сърцето си.
Отправяме се към може би най-красивата и голяма църква във Верона - "Св.Анастасия".
Построена е между 1290г.-1481г. и е прекрасен пример за готическа италианска архитектура. Запазила е името си от някога съществувала църква, посветена на мъченица Анастасия.
Сградата е построена с помощта на важни семейства от Верона, сред които и фамилия Скалиджери и само фасадата ѝ остава недовършена.
Минавайки главния вход, можем да забележим два чучура за светена вода, поддържани от чудновати фигури, познати като "гърбушковците".
"Съкровището" на църквата е повреденият стенопис "Св. Георги спасява принцесата на Трапезунд" на Пизанело от 1436г.
Неповторимата красота на църквата "Св.Анастасия" не може да бъде побрана нито в думи, нито в снимки. Нейното въздействие е когато бъде зърната на живо!
Поемаме към "Пиаца дей Синьори" и минаваме покрай друга емблематична църква - "Богородица Древна". Енорийска църква в романски стил, известна със забележителните гробове /кивотите/ на Скалиджери, разположени зад желязната врата в съседство.
Можем да забележим повтарящия се мотив със стълбата, вплетен в оградата. Той символизира името на Скалиджери / от италиански: scala-стълба/.
Вече сме на "Пиаца дей Синьори"-площада с най-красивите сгради и някогашен главен площад на Верона.
Тук се намира сградата на Общинския дворец. Някога в нея се е помещавало кметството на града, след това е имало съдилище и сградата остава позната и като Съдебната палата.
Можем да забележим също кулата на Ламберти, дворецът "Скалиджери" и Съветът.
Статуята в центъра на площада изобразява Данте, посрещнат през 1301г. от фамилия Скалиджери, които въпреки своята безскруполност, с която се домогват до властта, се оказват с отношение към културата.
Няколко крачки по-натам от "Пиаца дей Синьори" и вече сме на "Пиаца деле Ербе" - малък, тесен площад, обграждащ оживен пазар.
Място на римския форум и център на средновековния град.
В средата на площада се откроява "Капитело" - трибуна с четири колони, от която през Средновековието са оповестявали декретите.
"Позорния стълб" - на него през 16в. осъдените са били връзвани и замеряни с гнили плодове.
Колоната "Св.Марко" с вече добре познатия венециански лъв на върха и красивия фонтан, украсен с римска статуя, известна като "Веронската Богородица".
Тук също се намират Търговския дом и Арката с реброто.
Наречена е така, защото под нея е окачено ребро на кит и поверието гласи, че арката ще падне, ако под нея мине омъжена девица.
Сливаме се с тълпата от хора и където се извива най-дългата опашка - това е нашето място.
Къщата на Жулиета.
Построена е около 13в. и е може би най-популярната туристическа забележителност във Верона.
Построена за аристократичния род Капело /прототипа на Капулети/, чиито герб, във формата на мраморна шапка (от италиански: cappello-шапка), още стои на арката, водеща към двора.
През 1667г. къщата е продадена от член на семейство Капело и многократно сменя собствениците си. През 19в. е превърната в хан, а след това и напълно порутена и пусната на търг.
Общината я купува и превръща в музей.
След излизането на филма "Ромео и Жулиета" през 1936г., започва реставрация по къщата. Добавят се декоративни елементи и е построен балконът на Жулиета, липсващ в оригиналния вид на постройката. Вътрешния двор също е възстановен, а през 1972г. е поставена и бронзовата статуя на Жулиета, до която се докосват всички.
Реконструкции са правени няколко пъти. Например, оригиналните стенописи са пренесени от разрушени сгради от периода и са поставени по стените.
Музеят отваря врати през 1997г., а няколко години по-късно на един от етажите се поставят предмети от филма, излязал през 1968г. Това са снимки, костюми, реквизит и т.н.
Доста хора са скептични към Къщата на Жулиета, но въпреки това бива посещавана от хиляди.
Да, няма сведения да е съществувал такъв персонаж или двойка влюбени, въпреки че Капулети и Монтеки се основават на реални фамилии. А Ромео и Жулията са може би само част от въображението на ненадминатия Уилям Шекспир.
Но какво лошо има човек да внасе малко магия и романтика в живота си!
Това че в момента няма голям поток от туристи и не се опитваш да надникнеш през тълпата, за да се качиш на балкона с още няколко човека, придава на мястото необикновено очарование.
Уютно, светло и любовно..!
Вече сме свободни да седнем в някое приятно италианско заведение и да хапнем по нещо вкусно!
Или да минем по пешаходната улица "Мацини", една от най-престижните търговски улици във Верона и да разгледаме италианските модни тенденции.
А за завършек на деня да се насладим на една passeggiata или казано с други думи "бавна разходка".
Когато слънцето залязва и градът притихва...
И ако в ума ви е светнала лампичка и се питате кое е онова "тайнствено" място, за което споменах в началото, съвсем скоро ще разберете.
Веднага, щом преминем през моста...
Сърдечни поздрави и усмивки от мен!💖
Dreaming Butterfly
Към предишната публикация: тук
Коментари
Публикуване на коментар