Виченца - градът на Паладио

Здравейте, приятели!

Намираме се във Виченца - малък италиански град, прочут със сградите на Паладио.

Ще се разходим из стария център, красивите улици... Ще се полюбуваме на възхитителните в архитектурно отношение сгради и ще разгледаме някои от тях.

Вървим по главната улица "Паладио", насочвайки се към площад "Пиаца дей Сеньори".

Пред нас се издига "Базиликата". Средновековна постройка, която някога била пред разпадане, докато Паладио не я обгърнал с колони и аркади.

Тум може би е момента да си поговорим малко повече за него.

Паладио е един от най-влиятелните средновековни архитекти, "белязал' образа на града. Роден е в Падуа през 1508г. И на 16-годишна възраст се мести във Виченца, като първоначално работи като каменоделец. След като получава подкрепа от Джанджорджо Трисано и бива представен на редица заможни покровители, Паладио строи дворци и вили както във Виченца /част от които могат да бъдат посетени/, така и във Венеция. Неговия "почерк" в архитектурата оказва влияние на поколения архитекти след него, а част от построените от него сгради са обекти на Световното културно наследство.

Продължаваме нашата обиколка.

До Базилика се издига часовниковата кула, най-високата сграда в града /82м/. Построена е през 12в. и е успяла да запази вида си и до днес. От едната ѝ страна можем да забележим красиво украсен часовник с яркосин циферблат.

Следват "Лоджа дел Капитаниато" и двете колони.

Колоните са построени по различно време. Първа е колоната с венецианския лъв на св.Марко, символизираща Венецианската република. А по-късно е построена и втората колона, в чест на Виченца и жителите на града.

Вървейки по улиците на този обаятелен град, стигаме до "Катедралата".

Предната ѝ фасада се откроява и създава контраст със стените и задната част.

Красивите арки и детайлите в червен мрамор я правят да изглежда пленителна.

И ето ни пред Олимпийския театър-най-старият запазен европейски театър на закрито. Започнат е от Паладио през 1580г. /годината на неговата смърт/ и е завършен пет години по-късно от ученика му Виченцо Скамози.

Вътрешния двор на театъра е малък и спретнат, но минавайки през него се поражда желание просто да поседнете на някоя пейка и да му се любувате.

Минаваме по дълги коридори, постлани с килими от червено кадифе и ето ни тук...

Влизайки в залата дъха спира!

Интериора е вдъхновен от театрите на античността и изобразява античната Тива. Сцената е осеяна със статуи, осветлението е приглушено... Поражда се онова вълнение, което човек може да усети само в театър! Но по-силно, връщайки се назад... в друго време, друга епоха.

Първото театрално представление изиграно тук е през 1585г. и все още се изнасят постановки.

Великолепието на това място е трудно да се опише с думи!

Не знам как и защо все още не е известно и популярно за всеки, опиянен от вълшебството на Италия и всяко кътче из нея.

Интересен за посещение е и Градския художествен музей, чиято богата колекция съдържа средновековни и ренесансови произведения на художници от Виченца, Венеция и други творци от района на Северна Италия.